Като море си.-
          И вълните си разливаш
          по много жадни брегове.

Живяла съм без теб.
                                      И ще живея.
Ако не мога в себе си да те сбера.

"Ти цялата си страст!" ми каза
с удавени в тъга очи.
Сърцето ти,

Уж всичко беше на шега,
     а ето-някакси се сляхме.
Душата ми със твоята душа

А беше лято...
    Някъде те срещнах
    по пътя между слънцето и песента.

Това са си просто мои мисли…Но реших,че мога да ги споделя.Защото и някой от вас може да си задава подобни въпроси.А може и да  е намерил отговори…
 
Според мен Любовта не означава да вземеш някого и да го заключиш в клет...

Така умея да обичам.
                    Дали ще можеш да го разбереш...
        Крила ти давам.Не вериги...-

                                    
Ако можех-
бих ти подарила слънцето-

Уж беше ти...
                 А като нежен полъх 
                 през мен премина само.

Живея със вината непризната-
откраднала от огъня на слънцето,
откраднала от вечността на пясъка