В този свят,който уж е за двама
сме залози в игра със наддаване.
Карти някой отгоре раздава...

А може ли Любов да бъде грях?!?
Онази,дето в гърлото засяда.
Онази,непризнаващата страх.

Бавно,бавно...с очи ме събличай
с поглед влажен,пиян от желание.
До полуда мечти да затичат...

Душата вика тихо,запомни!
Дори и да крещи до смърт отвътре...
И най-раздиращият вопъл "Остани!"

 Ще пристъпвам-Магия на пръсти,
по пътеката с лава постлана.
Черен ангел над мен ще се кръсти

 Душите ни...Душите ни осиротели,
във този свят,потънал в тиха лудост,
измъчени,оглозгани,обезкостени,

 Дали ти подрани...
                           ....или аз закъснях?!?
В този свят сме объркали сметките.

Недей...
Признавам ,че разпалваш
в душата ми невиждани пожари.