Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.08.2017 13:11 - Защо Христос учи да прощаваме на враговете си?
Автор: vedra79sineva Категория: Изкуство   
Прочетен: 984 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 28.10.2017 12:41

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

"Човек е запалена свещ и трябва да се усили неговата светлина."

Учителя Петър Дънов

 

image

 

 

Основна теза: За да се повдигне един, друг трябва да падне.


     Много често в личния ни житейски път срещаме хора, чието поведение е отрицателно спрямо нас; нещо повече - те като че ли се стремят да ни дърпат назад. Мислим за тях, че присъствието им ни напряга, че не са добронамерено настроени към нас, че се опитват да ни спъват в нашите начинания. Раздразнителни сме, когато разговаряме с тях. Живеем с усещането, че ни желаят злото. Тези хора, дори да отричат своето негативно отношение, не могат да ни заблудят, защото ние го долавяме интуитивно, посредством нашето шесто чувство. 

     Ако подобен човек е близо до нашето ежедневие, или е част от семейството ни, но не ни подкрепя в никое наше начинание, което ни се удава и ни развива като личности, а дори се опитва да омаловажи нашите занимания, можем да придобием усещането, че тази личност се държи към нас като към враг, дори че тя открито проявява неприятелско отношение към нас. 

 

image

 

     По този повод много мислители са казвали, че "най-близките ни хора са нашето най-голямо изпитание". И действително тези, които са най-плътно до нас в съществуването ни, най-много ни нараняват, независимо по какъв повод, макар че обикновено те са хората, които ние най-много обичаме. 

      Защо на практика ни се случват тези неща? Защо с хората, които са ни по-далечни (примерно наши приятели) ни е по-лесно да се разбираме, когато общуваме, да ги подкрепяме, да бъдем подкрепяни от тях? 

     Според окултната наука, на Земята съществува закон, който твърди, че в настоящата за нас инкарнация най-близки са ни хората, които в миналото ни прераждане са били наши най-големи врагове.  

 

image

 

В това наше съществуване, ние трябва да изравним космическата хармония и баланс, като допуснем нашите врагове от минали животи в настоящото битие, за да се помирим с тях, да им простим, ако желаем - да се сближим и по този начин да се повдигнем в духовната ни еволюция, да разрешим проблемите, които нашата натрупана карма ни създава. По този начин - чрез прошката и приемането, ние си осигуряваме за бъдещите прераждания добри условия на живот, наречени "дхарма". 

     Затова в следващата ни инкарнация, а може би още в настоящата, може да почувстваме, че ни се дават благоприятни условия за работа и труд, които развиват сетивата на нашите духовни тела, разработват дарбите и способностите ни. За тази цел, провидението може да ни изпрати добри хора, които да ни помагат в осъществяването на нашето благополучие. 

 

image

 

     Неминуемо, ако успеем да извоюваме нашата дхарма, определено достигаме до по-високо ниво на духовен напредък. И нашата карма, и дхармата ни съдействат да сме по-близо до Бога, да живеем праведно, по-осъзнато, по-пълноценно и с по-голямо удоволствие, независимо от преживените страдания.

     Нека ползваме за пример най-известния исторически факт за отношения между врагове: предателството на Юда спрямо Христос.

     Всички знаем, че Иисус и Юда не са роднини, но били духовно сближени, защото Юда е ученик на Христос, който го посвещава в Божественото учение. Това учение е снето на Земята от Спасителя в полза на цялото човечество. 

     Макар и добър ученик, Юда Искариотски се изкушава да предаде Христос, след което се разкайва за постъпката си и се самоубива.      

 

image

 

     Юда първо съдейства нашият Спасител да бъде разпънат на кръст и убит, а след това сам не може да понесе злото, което е извършил и посяга на живота си. 

     В тази библейска случка ясно личи, че докато Иисус е еволюирал в живота си, Юда извършва падение и деградира. Обаче, тази еволюция и съответстващата й деградация, са обвързани на физическо ниво на Земята и взаимодействат помежду си. Сякаш, ако Юда не беше успял да падне, Христос нямаше да се повдигне достатъчно, за да успее да спаси човеците. Тази зависимост и обвързаност между напредъка на едната личност и упадъка на другата не е случайна, нито е хаотично осъществена. Тя се обяснява със съответен окултен закон: доброто и злото в света влияят върху хората в единство и взаимодействие. Както добротата, така и лошотията помага за развитието и духовния прогрес на обществото, макар че злото винаги е подчинено на доброто.

 

image

 

     Ето защо човек може да напредва духовно не само, когато някой му помага, но и когато някой го спъва. Както успяваме да еволюираме, когато добрините ни съдействат и подкрепят, също така можем, когато злините се опитват да ни навредят и отклонят от целите ни. А страданието, което се поражда у нас е начин за духовно повдигане. И в двата случая имаме положителен резултат: злото също съдейства на доброто, както доброто съдейства на доброто - само методите за постигане на резултата са различни. 

     Възможно е привидно да ни се струва, че всичко лошо, което ни се причинява съсипва нашите намерения, утежнява живота ни, проваля нашите планове за еволюция и успех. Мислим по този начин, защото се разстройваме и тормозим душевно. Този тормоз ни съсипва здравословно. Но с времето, в по-дългосрочен план, прозираме, че всяко зло, което са ни причинили, ни е направило по-сърдечни хора и казано на народен език "вместо да ни избоде очите, ни е изписало веждите". А главната ни задача в този свят е да развиваме нашите добродетели. Затова ако всичките ни дейности не са подчинени на тази задача, животът губи смисъл.   

 

image

 

Страданията, които изпитваме сякаш ни осеняват, повдигат и укрепват духа ни и с това ни помагат да осъществим благополучие и напредък. В резултат нашият характер става силен и непоколебим, а тази особеност ни помага с повече решителност и лекота да реализираме успешно намеренията, плановете, идеите относно живота ни. 

     В такъв случай, какво изпитва врагът, който ни причинява огромна болка? 

     Казват, че злото е по-силно от доброто, затова не бива да му се противим, а само да го избягваме. Но пък добрините винаги са реализуеми, когато са безкористни, защото следват Божествения план, а този план неизменно се осъществява. 

 

image

 

     Затова злонамереният човек, който води битка с доброто, в самото начало има усещането за триумф, понеже добива впечатление, че е успял да ни смаже. Той мисли, че ние потъваме и повече няма как да се проявим заради неговите злини и нашата слабост. 

     Фактически ние само привидно сме слаби, понеже позволяваме да ни бъдат нанасяни удари, защото добронамереността сама по себе си е милостива, състрадателна, услужлива, жертвоготовна и ни подтиква да помагаме. Ние постъпваме според нашата "мярка", с цел да опазим добронамереното си естество и да не направим крачка в грешна посока. Ето защо злото се възползва от нас и нанася своите удари с убеждението, че човечните хора са малодушни, водени от овчедушие, което ги прави доверчиви наивници. А в действителност, причината добрият човек винаги да отстъпва, никога да не си връща за стореното зло, вечно да прощава е, че ако не постъпва по този начин, той престава да бъде добър, смисълът на неговата житейска позиция и мъдрост се нарушава. 

 

image

 

     Тогава какво се случва с духовната еволюция на добрия човек? 

       Да погледнем реално и трезво, като се отърсим от натоварващите емоции и страдания, които злините ни причиняват. Не бива да се терзаем, че злото ни напада и подтиска, защото в основата си всяка мъка, която несправедливостта ни налага, е обстоятелство, ситуация и условие, от което ако се възползваме, без да се противим, само ще ни повдигне, за да израснем в духовната йерархия и станем повече човеци. В страданията ние се облагородяваме, дори развиваме нашата емоционална интелигентност. А това качество е наш коз срещу злото, което никога не притежава такава, защото то е лишено от благородни чувства. 

 

image

 

     Неслучайно окултистите сравняват духовно напредналата душа с кристализирал диамант. Той става такъв, защото е нагрят на висока температура. Преди да бъде обработен с огън, той е бил само черно въгленче. Затова имаме усещане, че страданието прекарва през огън, изгаря и изпепелява душите ни, докато ги калява. Всъщност този огън гори само нечистотиите у нас и прави душата да свети като кристал. Защото Божествената цел не е нашето съсипване, а само пречистването ни - образно казано, Бог иска да ни превърне от гъсеници в пеперуди. Защото няма изстрадала душа, която да не е засветила с красотата си. Всички хора, преминали през множество страдания, носят богата душевност. Тя придава на същността им колорит. 

 

image

 

     Понеже всичко в света зависи от Бог и се случва, защото Той го е допуснал, силата на злото не може да подтисне Неговия Висш Вселенски Разум. Затова Неговият Божествен план рано или късно претворява всичко на добро. Затова триумфът на злото е временен и привиден. На добрите хора провидението праща добри условия, обстоятелства, ситуации, макар че е нужно да страдат, докато заплатят всички стари грехове и докажат, че заслужават своята дхарма. Окончателно с Божия помощ доброто винаги си пробива път. То не притежава като злото стихийност да руши и повлича всичко след себе си. Доброто създава с мекота и нежна загриженост. То е съзидателен процес, който протича бавно, защото е качествен. Този процес действа само у хора, готови за праведен живот. 

 

image

 

     Злото е деструктивен процес, който руши много бързо, дори за миг, с голяма деградираща сила. Затова този процес е само количествен и се стреми да унищожи колкото се може повече материал за единица време. На този процес му липсват всякакви качествени натрупвания, защото не притежава никаква съзидателност. 

     В Библията се казва, че широкият път е леснодостъпен и всеки може да мине през него. Но има един път, през който минават малцина, защото са малко тези, които могат да го видят. По него вървят избрани души. А са избрани, защото сила, знание и възможности получават само напредващите, като награда за усилията и успеха си в своя стремеж към доброто.  

 

image

 

     Като краен резултат, всичко във Вселената, независимо кога, но със сигурност ще се сведе само до Добро, Добронамереност, Добрина и всепоглъщаща Светлина. (пример: За добрите хора казваме, че излъчват светлина.) 

     Ако нашата цивилизация планира проект за бъдещето на Земята, създаден от хора, то този проект ще се осъществи само доколкото съвпада с Божествения план отноно бъдещето на нашата планета и Вселената. Причината е, че Божествените намерения винаги се реализират, дори ако се наложи временното им отлагане, докато душите се подготвят достатъчно. 

 

image

 

     В такъв случай уместно ли е да се сърдим на злото за злините, с които ни натоварва? То само привидно ни пречи. А когато един лош човек осъзнае, че злините, на които ни е подложил, не са обслужили неговите негативни намерения, а дори са помогнали на доброто в нас да се прояви, такъв злодей започва да се измъчва и да се съсипва. Той прилича на буен кон, който тъпче на едно място и рие земята с копита, защото са го обяздили в полза на противника. 

 

image

 

     В повечето случаи злонамерените хора не осъзнават пагубната си деградация. Но те не умеят да виждат и благородството на еволюцията, защото са със затворени сетива и закостенели съзнания. Въпреки това, колкото да е сляп и глух за духовното, лошият усеща донякъде, че в душевността на добрия присъства нещо по-богато, което злото няма как да притежава. Като не може да го отмъкне и присвои, злото се опитва да го унищожи. Това е причината злият да се озлобява, когато види на показ проявената добрина или изявените дарби. А талантът е приоритет само на добронамерените и позитивно настроени натури, защото за него се воюва с болката.   

 

image

     

     Злите хора притежават единствено комбинативно мислене, което ги превръща в алчни технократи. Методите, които осъществяват това мислене са механични и няма как де се одухотворят, защото в тях участва само умът, а сърцето се изключва, за да не смущава "трезвата" мисъл. Злите хора са лишени от креативност и дори да носят някакъв талант, той остава в спящо състояние за цял живот или заспива в зряла възраст, когато те окончателно се откажат да го развиват. Приината е, че виждат смисъл само в материалните неща, общественото положение и властта. Това вероятно е под влияние на мрачното им светоусещане, защото злото не създава потребност за прогрес и развитие на каквото и да било духовно качество. 

 

image

 

     Възниква въпросът: Защо да се сърдим за злото, което ни причиняват, щом цялата болка, която изпитваме за момента, в последствие се превръща в мост към Бога и към духовната ни еволюция? Дали изпитаната мъка не е метод за просветляване на душата? 

     Ако един добър човек понякога самостоятелно достига до тези въпроси, той няма как да не направи крачка в осъзнаването на пътя в своя живот и развитието на своите духовни сетива. 

 

image

 

     Окончателно, ако врагът само и единствено съдейства за нашия просперитет, тогава защо да го намразваме?

     Нека отново се позовем на примера с предателството извършено от Юда спрямо Христос. 

     В действителност, в живота на Христос имаше нужда да се появи предател. Ако Юда не беше станал предател, е съмнително дали Спасителят щеше да достигне крайната цел на своето предназначение - да бъде разпнат. 

 

image

 

     Ако Юда се беше отказал от предателската си постъпка, то трябваше да се намери друг предател, който да измени на Христос. Причината е, че според Божествения план, разпъването на Иисус на кръста е неизбежен факт в името на правилната духовна еволюция на цялото човечество. 

     Ако използваме за основа официалната научна теза, че светът притежава двойнствена природа (пример: ден - нощ, светло - тъмно, добро - зло, еволюция - деградация), установяваме, че тази двойнственост обхваща цялото битие. Затова цял живот човек прави опити да напредва като балансира между двата полюса. Затова попадаме ту под ласката на доброто, ту под ударите на злото. Тези състояния се считат за нормални, защото следват естествения ход на живота, който водим. Както се казва с две думи: "Така е устроен светът." 

 

image

 

     За да обобщим настоящия труд, отново ще припомним заглавния въпрос в темата: Защо Христос учи да прощаваме на враговете си? Защото на практика зло не съществува. То е илюзия на материалния свят, в който предметите хвърлят сянка, защото материята също е илюзорна. Това, което е реалност е Духът. Но поради ограниченост на съзнанието, хората от масите схващат нещата наобратно - че материята е реална, а духовното само я отразява. Заради това светоусещане хората стигат до големи противоречия, когато трябва да разрешават житейски проблеми. 

    Щом злото е подчинено на Доброто и по този начин съдейства за нашия напредък, тогава спорен е въпросът, доколко злините са реална заплаха за добронамерения човек. 

     В такъв случай има ли врагове? Според мен в духовната реалност врагове няма. Съществуват само нарушени взаимоотношения между хората, породени от техните грешки по пътя на тяхната духовна еволюция. Когато тези отношения се хармонизират, "враговете" си прощават, разделят се и никога вече не влизат в отношения помежду си, дори да се срещнат в бъдещо прераждане. Възможно е в бъдещето бившата вражда да се превърне в приятелство, ако враговете са се възхищавали един на друг от своите положителни качества. Това може да стане още в настоящата инкарнация. 

 

image

 

     Земните религии непрекъснато еволюират във възходящ порядък. Затова би могло да се предположи, че следващата стъпка в напредъка на религиите в световен мащаб, ще бъде умението не само да прощаваме на враговете си, както Христос прости на Юда, но и да ги обикваме. Защото ако някой със своето поведение единствено съдейства да се повдигнем, тогава какво ще попречи да обикнем неговия Божествен подтик да твори Добро, макар посредством услугите на злото? Тогава как може да ни бъде враг човек, когото обичаме или у когото нещо обичаме? Обичта и любовта изключват омразата и враждата. 

     Ето защо можем да направим и едно по-смело предположение, че бъдещето ни е обща световна религия на обич, братство, милосърдие, взаимопомощ, саможертва между хората и народите в единен свят, в който злото е приспано завинаги. 

 

image

 

     Вероятно тази идея звучи вълшебно и неосъществимо за много хора. Но тя вече се усеща в пространството от човеците с отворени сетива, особено от децата на новото поколение. Тя вече е заложена в Учението за Новото Човечество на Шестата Раса на Земята. Това учение е предадено от Учителя Петър Дънов, с духовно име Беинса Дуно. 

 

image

    Докато Христос учи да прощаваме на враговете си и да обичаме ближните като себе си, то Беинса Дуно проповядва безгранична обич към всички и всичко. Неслучайно върху чешмата до гроба Му, със златни букви е написано: "Бог е Любов."

     Основният вселенски закон гласи: "Един е Всички, Всички сме Едно."  Според мен този закон ще се осъществи в момента, в който стихне всяка омраза и злоба между човеците и те се обикнат безкористно, безрезервно помежду си. Тогава, обединени в единението ни с Бог, ще бъдем силни и непоклатими, за да успее Доброто окончателно да възтържествува в света.  

     В заключение ви пожелавам: Дерзайте! Светлината винаги поглъща мрака. Обратното е невъзможно. А рожба на Светлината е Обичта. Ако вие сте запалена свещ, обичайте, за да усилите вашата светлина!

 

image

 

 

 

P. S.  Сред масовото съзнание широко е разпространена идеята, че Юда е жесток демон, който със зла умисъл предава Спасителя на човечеството и се превръща в главния злодей, предизвикал гибелта на Христос. 

  Наскоро пред съзнанието на хората - търсачи на Истината и Познанието се "изпречи" шокираща информация относно предателството на Юда: Оказва се, че Иисус е имал трима най-добри ученици, с които Той е разговарял и работил за Божественото Учение на по-високо ниво. Един от тях е Юда. Той е не само изключителен ученик, а също най-добрият приятел на Христос. Юда не е същество на Тъмнината, а древен адепт, изключително напреднал в духовно отношение. Той е бил натоварен със специално участие и специфична мисия при реализацията на Божествения план, според който Христос е трябвало не само да се пожертва за Спасение на човечеството, а и да свидетелства за Истината. Ето защо Юда е преминал през предварителна подготовка от самия Христос относно това кога и по какъв начин да се извърши предателството Му. Всички сме информирани, че Юда отишъл до своя Учител и го целунал по бузата. По тази целувка войниците разпознават Иисус. И тя не е акт на лицемерния Юда, който с притворство предава Учителя си. Тази целувка е израз на искрената обич, която ученикът изпитва към своя Учител, тъгата от раздялата си с Него, съжалението за неизбежното и наложително предателсто, което сам той трябва да извърши спрямо Христос. Юда обича Христос, но се съгласява да стане неговият предател заради Истината и предначертания Божи план. Според този план Иисус трябвало да бъде разпнат, за да се превърне в Христос, т. е. да възкръсне. 

   Според мен последвалото самоубийство на Юда не е плод на гузна и болна съвест. Мисля, че Юда толкова много обичал своя Учител и бил безрезервно убеден в Неговата Божественост и Възкресение, че не е устоял под напора на силните си Любов и Вяра към Христос. Затова Юда посегнал на живота си. Лично мое е мнението, че на Юда не му е достигнала Надеждата за бъдеще, в което Божествеността на Христос ще бъде призната от човечество, което Го измъчва с най-жесток садизъм. Вероятно Христовият ученик е изпитал болка и се е потресъл, защото не е очаквал тази безгранична жестокост на народа. Това обстоятелство му е създало допълнителен подтик за самоубийство, тъй като леко е разколебало убедеността му в Божия промисъл. Подчертавам, че последните ми думи са плод на изцяло мое хрумване, като резултат на задълбочен философски размисъл и психологически анализ върху личността на Юда. Разсъжденията ми ме убеждават, че тази личност е сложна, затова е способна на противоречиви постъпки, но в действителност представлява доста "дълбока вода" и същността й е силно светеща.   




Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: vedra79sineva
Категория: Други
Прочетен: 237696
Постинги: 256
Коментари: 51
Гласове: 498
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031