Понякога


Понякога съм толкова сама,

че искам да извикам от безсилие.

Да срутя всяка каменна стена

и да се втурна във всемира.

Да разбунтувам нечие сърце,

да стопля с плам ръка човешка.

Да разгадая в нечие лице

една съдба човешка.

Тогава искам цяла себе си

да счупя на парченца от кристал-

да пръсна,

песен да запея,

да се отдам на вятъра,безмилостно завял,

за да почуствам,
                                 че ЖИВЕЯ.