П о р и в

Защо усмихвам се ли?

Няма нищо…-

Радвам се на птиците,кръжащи вън…

Виж как летят…

Размахали крила

прорязват синия простор-

в кипящия си порив

прегръщат този малък свят.

Да можех да съм като тях…

Да можех да летя…

Ех! – Птица ако бях,

да поря щях

безкрайната небесна шир

докрай-

без въздух гърлото ми да изсъхне,

кръвта във жилите да се смрази,

сърцето в порива си да се пръсне

на рой искрящи

огнени звезди!

И двете мънички крилца

да грейнат като факли,

запалени в езиците на слънцето.

В неистов порив моята душа

сама да блесне като слънце.

Да можех

да летя…

 Здравейте на всички непокорни души!Четох доста тук и сякаш почуствах,че този блог може да бъде и мой.Надявам се,че ще ни бъде приятно заедно.