Постинг
22.12.2006 11:20 -
Пак есента...
Пак есента...
Небето смирено проплаква.
Отново настъпва смъртта
за птиците и цветята.
В покой издъхват кафеникави листа,от слънцето забравени;
безжизнени се сливат със калта,
за да не чустват смъртоносните си рани.
А времето и вятърът се съюзяват,
безмилостни по своя път.
Мълчания вековни се взривяват
и се изправят пред последния им съд.
Като филмова лента се връщат назад
гласове,
имена
и вълнения...
А аз се чуствам като кръстопът
на пътища
без продължения...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 3798
Блогрол