Не очаквай от мен 
                 да ти сбирам сълзите
                 и шепи унило да пълня
                                              без глас.
Не очаквай със длани 
                да притварям очите ти,
                                      за да скривам
                житейската болка от тях.
Не очаквай от мен 
               да попивам следите
                                     от страдание,
               за да е поделено на две.
                                                        Да-
                                          аз съм тук!
                                И прегръщам те.
               Но със бодра усмивка.
И искам душата ти 
               да даря със криле.
Да ти кажа,че всичко е в тебе-
                                            и силата
                                     и слабостта.
          Ако нещо не ти е потребно-
изхвърли го!
          И отново потегляй!-
Със дъх притаен те очаква света.