Постинг
09.03.2007 15:17 -
Едва ли...
И този грях
и тази сила
едва ли някой би простил.
Безкрайни опити да превъзмогна
това,което ме дели
от този свят...
И пак съм аз.
И пак трепти душата ми самотна.
И пак се кланя на слънца,
откриваща ги в сенките.
И пак се бори с сенки,
пред които се кланят хора
като пред слънца.
И границата
между бялото и черното
е пак така размита.
И ме измъчва пак безцветието
на тази сивота.
Едва ли някой би простил.
И този грях.
И тази сила.
Да търся цветното.
и тази сила
едва ли някой би простил.
Безкрайни опити да превъзмогна
това,което ме дели
от този свят...
И пак съм аз.
И пак трепти душата ми самотна.
И пак се кланя на слънца,
откриваща ги в сенките.
И пак се бори с сенки,
пред които се кланят хора
като пред слънца.
И границата
между бялото и черното
е пак така размита.
И ме измъчва пак безцветието
на тази сивота.
Едва ли някой би простил.
И този грях.
И тази сила.
Да търся цветното.
Търсене
За този блог
Гласове: 3799
Блогрол
