Аз исках
        с любовта ми да летиш 
и всички болки да забравиш.
                                        Не знаех,
          че единствено със тях 
ти дишаш и се чустваш жив.
Сърцето ми открадна-
                        да го обичаш уж…
           А в изкривения си свят 
го хвърли,
за да се гърчи 
                        и измъчва в смут.
Сценарият ми е познат.
                       До болка.
            Но си сгрешил.
Аз мога да летя,
            разперила крила
            над този шарен свят!…
Аз мога 
             да докосвам слънцето 
             и с огъня му да горя.
Във клетчици не се побирам.
                           Не само да живея,
дори и да умирам
                   аз мога 
                           само в свобода.