Постинг
23.05.2007 16:39 -
Като прекрасен стих
С теб всичко беше като сън.
И си остана сън недосънуван.
Уж блесна изгрев като гръм…
И се стопи отново в ъв безлуние.
И всичко беше като вик,
така пронизващо безгласен.
И той застина сякаш в миг
във недовършеност опасна.
И всичко беше като зов,
така мъчително изтръгнат
във вихъра на порив нов…
И със обратна поща върнат.
И всичко бе като прекрасен стих
така внезапно в мен изригнал.
Но краят му уплашено ти скри
преди до мен да е достигнал.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 3799
Блогрол
