В точката,в която с теб се слях,
нещо неочаквано се скъса.-
Част от мен остана в теб 
                                     и не посмях,
за да се сбера да я потърся.
Тъй уютно беше в твоята душа-
сякаш се завърнах у дома си.
Сякаш смисълът на цялата съдба 
бил е да открия любовта си.
И разлята тъй в безкрайността 
все към теб душата ми ме тегли.
Ти превърна чуствата в компас…,
а сега към тях 
                     не смееш да посегнеш.
Странен страх сърцето ти обзе 
от пожара,който се разпали.
Вече няма накъде…
Да-ще спреш,
                       но няма да забравиш.
В точката ,в която с теб се слях,
нещо се спои като магия-
част от теб остана в мен 
                                        и пожелах 
своя пристан в мене да откриеш…