Не исках нищо да ми обещаваш,
а обеща ми ти един цял свят...
сега съм като лодка изоставена-
събирам прах на зъзнещия бряг.

Но кръговратът никога не спира
и пак ще дойде лято в моя свят,
ще оцелея пак като след всяка зима
и пак ще се простя със този бряг.
Та-няма...да съм тука вечно-
ще поря пак безкрайните вълни-
ще ме прегръщат 
                в свойте пориви сърдечни,
дори и не във...твоите води...