Сърцето ми пробуждаш като пролет
дори и само с миг да ме дариш...
Превръщаш всеки досег с теб във полет.
...И в зима като въглен в мен искриш.
Душата ми докосваш като повей,
след себе си разстилащ нежността...
...И винаги завръщаш се отново,
когато губя твоята следа.

В един световъртеж сега се носим,
протегнали един към друг душа.
И пориви във нас се гонят боси,
рисуващи по пътя си слънца.