Постинг
10.01.2012 17:06 -
И днес
А знаеш ли…когато в мене спря
тъй исках със душа да те прегърна,
във друго време с теб да полетя,
без нито миг назад да се обърна.
Ти тръгнал бе…,но нещо те възпря
и някъде по пътя се изгуби.
За тебе бях отворена врата…
и в погледа ти виждах рая чуден.
С годините цветът поизбледня
и погледът ти стана по-далечен.
Обръщаш го към мен при самота…
и поривът ни...стана някак вечен.
Там някъде,застинал между нас-
тъй близки сме,макар и тъй далечни.
И днес за теб какво съм питам аз… И кой на тази буря ни обрече.
И днес за теб какво съм питам аз… И кой на тази буря ни обрече.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 3799
Блогрол
