Когато ме извикаш през света,
криле поникват в мен и с тях политам.
А земната ми и измъчена душа
от щастие объркана, пак свиква
да тича волно в цветните поля,
небето да прегръща до забрава,
морето да разплисква над света
и с обич всеки миг да заразява.
И може би така ще долетя
до твоята душа неутолима...
Ще те прегърна нежно с влюбени крила,
а после.....
                  като повей ще отмина.