Всеки път,щом затворя очи,
твоят образ във мене изплува
и потапя ме в сладки мечти...
без пространства и време пътувам.

Всеки път щом протегна ръце...
знам,че някак до тебе достига
всеки удар на мойто сърце
и дълбоко във тебе попива.

А когато...във мен закрещи,
от бездомност и глад изтощена...,
пак спасяваш душата ми,Ти,
със онази прегръдка...за мене.