Постинг
30.09.2012 19:00 -
Сега разбрах
Сега разбрах защо не те е страх
и кротко чакаш знака на съдбата.
Познал си всеки мой душевен крах,
за който споделила съм с луната.
Прочел докрай си моята душа-
до тебе води лунната пътека…
За тебе съм разплетена дъга,
която е рисувала в сърцето ти.
И не веднъж прелитано небе,
в което всяко облаче ти е познато.
Пропило в теб нестихващо море
и много,много дързък вкус на лято.
Сега разбрах защо не те е страх…-
душата ми до дъно си пребродил.
А аз все още бдя пред твоя праг…
и твоята очаквам да отвориш.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 3799
Блогрол
