Май пак е време да те скрия в себе си,
във най-дълбокото на своето сърце...
и да превържа чак до болка аз ръцете си,
за да не зеят тъй неистово към теб.
За помощ ще помоля и луната,
за да угасва цяла вдигна ли очи
да диря пак във тъмното следата,
че няма ли я-всичко в мен  горчи.
Прилежно ще те сгъна във душата си.
Ти с мене вярвам,същото си сторил...
Знам някой ден,превит от самотата си,
ще се потърсиш в мен...и аз ще ти отворя.