Колко пъти пристига във мен
със сърце на поднос...и "прогледнал".
Колко пъти си тръгва студен
и без дума дори за последно.
Колко пъти нахлува в душата ми
и рисува небе до безкрая...
Колко пъти ме срива с земята
и без капчица съвест...не зная.
Колко пъти прегръща сърцето ми
и се кле,че за тебе е рая...
Колко пъти захвърля го зейнало
без дори да затвориш накрая.

Този път ще приключа играта ти.
Този път Аз си тръгвам от теб.
Нямам време за есени...
                                          ЛЯТО съм.
Слагам точка- .