Попитай ме защо сега до теб
така притихнала в мечтите си пътувам.
Из тях се губя в пътища безчет
и без тъга със миналото се сбогувам.
Защо прескочих всичките "ако...?"...
Дори пропуснах в нещо да се спъна.
Живота грабнах като чакащо платно
и себе си започнах да рисувам.
А може би във тебе се видях-
в очите ти,така по детски смели...
В прикрития с усмивка нежна страх
дали под слънцето ти свят ще си намериш.
Попитай ме...А може би...недей.
Какво ли струват някакви си думи
ако с душата не усещаш как копнея...
Да изживеем просто всичко помежду ни...