Постинг
06.08.2015 22:43 -
Днес тя е...
Автор: jenajena
Категория: Лични дневници
Прочетен: 912 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 02.12.2017 23:20
Прочетен: 912 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 02.12.2017 23:20
Тя беше от онези тихи води,
които никой не забелязва.
Ала душата и...
е от онези луни,
които никога не залязват.
От онези скрити слънца,
дето винаги топлят мрака...
и като жива вода...
кротко своето време чакаше. Знаеше-
всички тихи води
един ден изригват по спешност.
А нейната щеше да съживи
в много хора
забравена нежност.
Нейната щеше да раздаде
много мигове на вълшебство...
...Никой не можа да я спре-
остана си в своето детство.
Никой не можа да я пресуши
тази цветна Вселена-
всичко сиво и тъжно руши
и щастлива...
живее във мене.
/Днес...тя е от онези тихи води,
които,който "има очи"-
забелязва.
Не спира да "произвежда" мечти
и да рисува усмихнато утро
върху залеза./
които никой не забелязва.
Ала душата и...
е от онези луни,
които никога не залязват.
От онези скрити слънца,
дето винаги топлят мрака...
и като жива вода...
кротко своето време чакаше. Знаеше-
всички тихи води
един ден изригват по спешност.
А нейната щеше да съживи
в много хора
забравена нежност.
Нейната щеше да раздаде
много мигове на вълшебство...
...Никой не можа да я спре-
остана си в своето детство.
Никой не можа да я пресуши
тази цветна Вселена-
всичко сиво и тъжно руши
и щастлива...
живее във мене.
/Днес...тя е от онези тихи води,
които,който "има очи"-
забелязва.
Не спира да "произвежда" мечти
и да рисува усмихнато утро
върху залеза./
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 3798
Блогрол