Накрая на измисления свят,
където свършват всички многоточия,
където губят стойност Рай и Ад
и всички клоунади са безпочвени...
Където всеки студ е непознат
и се разпадат всички подозрения...
Където няма дума за назад
и всяко вдишване е откровение.

Там някъде един вълшебен бряг
в прегръдката си спрял е тайно времето-
за мен и тебе пази слънчев свят...
...Вземи душата си и...да потегляме.

Тия,които са сложили минуси са завистници,които определено не могат да напишат такива прекрасни стихове!

Не е възможно едно произведение на което и да е изкуство да се харесва на всички ...

Просълзих се като прочетох това- правиш ме силен и слаб едновременно!