Тази жажда така ме изгаря,
нажежен е и въздухът вече...
С всяко вдишване теб си повтарям.
Всеки миг е на тебе наречен.

Във усмивката тебе си нося.
Във очите ми свещ си запалил...
А душата ми-лятна и боса,
си обменя със твойта сигнали.

Тази жажда е толкова стара...
В мен е сякаш отпреди да живея.
В този свят точно ти я разпали.
Или може би...идваш със нея...