Не знаех така ,че боли любовта,
когато денят уморен си отива,
оставил те някъде там през света,
а жадна за тебе тук аз да преливам.
Дори и луната самотна кръжи,
убивайки време в безсмислена драма,
загледана в празното с поглед мъглив,
усещаща сякаш,че тебе те няма.
Сърцето ми само неспирно тупти,
долавя следа сред небесните друми-
пътека редят милиони звезди...
и само е миг този свят помежду ни.