На прага аз стоях на любовта-
тъй щедро ти вратите си отвори,
заля ме с необятна светлина…
ала ме спря, 
                  щом само крачка сторих.
На прага аз стоях на любовта-
за миг 
        с надежди цветни ме изпълни,
душата ми удави в топлина,
несещала така да я прегърнат.
На прага аз стоях на любовта-
ръката ти 
                 ме търсеше тъй жадно…
Пожар невиждан май се разгоря 
и предпочете 
                да се приютиш на хладно.

 На прага ти ме спря на любовта-
застина тъй 
                     картината в сърцето.
А може би бе по-добре така-
ще бъде вечно жива и неопетнена.