Постинг
06.08.2015 22:43 -
Днес тя е...
Тя беше от онези тихи води,
които никой не забелязва.
Ала душата и...
бе от онези луни,
които никога не залязват.
От онези скрити слънца,
дето винаги топлят мрака...
и като жива вода...
кротко своето време чакаше.
Знаеше-
всички тихи води
един ден изригват по спешност.
А нейната щеше да съживи
в много хора...
забравена нежност.
Нейната щеше да раздаде
много мигове на вълшебство...
...Никой не можа да я спре-
остана си в своето детство.
Никой не можа да я пресуши
тази цветна Вселена-
всичко сиво и тъжно руши
и щастлива...
живее във мене.
/Днес...тя е от онези тихи води,
които,който "има очи"-
забелязва.
Не спира да "произвежда" мечти
и да слага малки пръчки
в голямото колело на проказата./
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 3799
Блогрол
