Постинг
01.02.2016 20:12 -
Няма как
Автор: jenajena
Категория: Лични дневници
Прочетен: 776 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 28.02.2016 13:16
Прочетен: 776 Коментари: 1 Гласове:
2
Последна промяна: 28.02.2016 13:16
Не успях да те спра,боже мой,не успях...
Как пируваш по моите вени...!
И вълшебства твориш.И разпалваш жарта...
И в сегашно и в бъдеще време.
Как дойде,не разбрах...как във мен приюти,
като в топла жадувана стая,
свойта нежна душа с толкоз мъжки черти
и постави Началото в Края.
Много дълго вървях...Много нощи и дни
се препъвах във вселени измамни.
В много клади горях...В пепелища и дим
се душеше сърцето ми жадно.
И не бях вече аз...и не раждах мечти,
бях потънала в бездна дълбока.
Без адрес и компас...Как така ме откри?!?
Как се сбъдна във тази Голгота?
Влезе тихо,без грим.Без игри.По душа.
Миг по миг размразява сърцето.
И ме скри в нежен стих...И света залюля...
и разцепи до дъно небето.
Там по тази бразда аз към теб полетях,
за следи ми посочи звездите.
Всяка клетка във мен вече знаеше как
искам с теб да си сбъдвам мечтите.
Не прощава страха.И крещи онзи ум,
дето вечно възпира сърцето.-
Непрестанна борба между смисъл и шум,
но назаем животът ни взет е.
Няма как да избягаме с теб,няма как...
ще пребродим и Ада и Рая
щом в сърцата кърви онзи ангелски грях,
който пали любов до Безкрая.
Как пируваш по моите вени...!
И вълшебства твориш.И разпалваш жарта...
И в сегашно и в бъдеще време.
Как дойде,не разбрах...как във мен приюти,
като в топла жадувана стая,
свойта нежна душа с толкоз мъжки черти
и постави Началото в Края.
Много дълго вървях...Много нощи и дни
се препъвах във вселени измамни.
В много клади горях...В пепелища и дим
се душеше сърцето ми жадно.
И не бях вече аз...и не раждах мечти,
бях потънала в бездна дълбока.
Без адрес и компас...Как така ме откри?!?
Как се сбъдна във тази Голгота?
Влезе тихо,без грим.Без игри.По душа.
Миг по миг размразява сърцето.
И ме скри в нежен стих...И света залюля...
и разцепи до дъно небето.
Там по тази бразда аз към теб полетях,
за следи ми посочи звездите.
Всяка клетка във мен вече знаеше как
искам с теб да си сбъдвам мечтите.
Не прощава страха.И крещи онзи ум,
дето вечно възпира сърцето.-
Непрестанна борба между смисъл и шум,
но назаем животът ни взет е.
Няма как да избягаме с теб,няма как...
ще пребродим и Ада и Рая
щом в сърцата кърви онзи ангелски грях,
който пали любов до Безкрая.
Подкрепяната безрезервно от Запада днешн...
Стенописи от Диан Костов Костинброд
До Витоша по въздух и земя
Стенописи от Диан Костов Костинброд
До Витоша по въздух и земя
Търсене
За този блог
Гласове: 3799
Блогрол