Ти си голямо предизвикателство-
толкова много те искам,
а неописуемото ни приятелство
като бурно море се разплисква!
 
Точно когато те имам,
животът те грабва от мене
и посред лято потъвам в зима,
изгубвам се в празно безвремие.
...И продължаваш да си във мене
извън времето и пространството.
Притихва светът непотребен,
а мечтите си заемат мястото.
 
Толкова много ме имаш,
чак до дъното, без остатък.
Не се колебай да вземаш-
животът, знаеш, е кратък.
...Нека ти бъда виното-
горчиво и неподправено.
В тебе да се разливам,
обезсмисляйки всичко праведно.
 
Знаеш, нали, че те чакам
тук, на брега на Вселената-
дните с крила отмятам
и с тебе отмервам времето.

Невероятно добро е,изключително!!!

Страхотно е- дори поредното прочитане не ми е променило мнението!

Благодаря!