Тази чаша е тежка, да знаеш –

от тегоби и бури горчи.

Днес със тебе ще вдигнем наздравица –

да забравим за „там“ и „преди“.

Завъртя ни животът коварно –

две посоки за нас отреди.

Всеки следваше пътя си вярно

и подреждахме пъстри съдби.

И пребродили цяла планета

от животи, души и крила,

Пак се срещаме с тебе и ето –

пак във тебе ми свършва света.

Двете чаши да вдигнем и нека

всяка горест до дъно стопим,

а пък после ще пълним додето

двама с теб във едно изгорим.