Сгушена във твоята усмивка,
аз самата слънце бях.
С цветна пролетна завивка 
зъзнещата ти душа постлах.-
               Да усетиш-нося лято 
               и бушуващи вълни 
               на морето необятно,
               дето във сърцето ври.
Ти се втурна към сърцето,
но да плуваш не посмя…-
Че ще си безсилен счете 
да се върнеш на брега.

Все така и днес съм цветна 
и съм пълна с светлина. 
И съм пълна с онзи трепет…

Сякаш аз съм Любовта.